Страдание на Есента по Лятото
Есен тиха, тъжна и замислена,
Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми
на цветя и билки,
а край теб да пърхат пеперуди
и потоци луди да бълбукат...
Да се докосваш до гръдта ми топла
и с устни да кръжиш около зърната й.
Да се въргаляш в долината ми
със неповторими багри
и в дивни звуци да вибрираш...
Да се разсипеш в мене
и в пламъците си да те погълна.
Есен тиха, тъжна и замислена,
аз до теб ще седна,
но до мене няма кой да седне!
По челото ти се сипват бръчки.
Влюбените ти очи ме топлят!...
Музика>>> autumn emotion
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не знам какво да мисля...харсеса ми , но не знам как да го разбера!
Защо няма кой да седне до теб(дано да не ставам досаден като разпитвам така)!?
Поздрав-Ники! -
красиво...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Безкомпромисен (Никой ), въпросът ти е много добър, но понеже стихотворение не се обяснява, а се оставя на читателя сам да стигне до това, което го вълнува, затова ще ти отговоря на лична! Прегръщам те, прекрасно момче!
Hunt (Емилия Кирилова), Ласка, Жарава, благодаря ви за милите думи.
Бъдете щастливи!!!