2 dic 2008, 11:55  

Страдание на Есента по Лятото

953 0 3

Есен тиха, тъжна и замислена,
Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми

на цветя и билки,
а край теб да пърхат пеперуди
и потоци луди да бълбукат...
Да се докосваш до гръдта ми топла
и с устни да кръжиш около зърната й.
Да се въргаляш в долината ми
със неповторими багри
и в дивни звуци да вибрираш...
Да се разсипеш в мене
и в пламъците си да те погълна.

 

Есен тиха, тъжна и замислена,
аз до теб ще седна,
но до мене няма кой да седне!

 

По челото ти се сипват бръчки.

 

Влюбените ти очи ме топлят!...


  Музика>>> autumn emotion

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Защо няма кой да седне до теб(дано да не ставам досаден като разпитвам така)!?"
    Безкомпромисен (Никой ), въпросът ти е много добър, но понеже стихотворение не се обяснява, а се оставя на читателя сам да стигне до това, което го вълнува, затова ще ти отговоря на лична! Прегръщам те, прекрасно момче!
    Hunt (Емилия Кирилова), Ласка, Жарава, благодаря ви за милите думи.
    Бъдете щастливи!!!



  • Не знам какво да мисля...харсеса ми , но не знам как да го разбера!
    Защо няма кой да седне до теб(дано да не ставам досаден като разпитвам така)!?
    Поздрав-Ники!
  • красиво...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...