Страдание на Есента по Лятото
Есен тиха, тъжна и замислена,
Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми
на цветя и билки,
а край теб да пърхат пеперуди
и потоци луди да бълбукат...
Да се докосваш до гръдта ми топла
и с устни да кръжиш около зърната й.
Да се въргаляш в долината ми
със неповторими багри
и в дивни звуци да вибрираш...
Да се разсипеш в мене
и в пламъците си да те погълна.
Есен тиха, тъжна и замислена,
аз до теб ще седна,
но до мене няма кой да седне!
По челото ти се сипват бръчки.
Влюбените ти очи ме топлят!...
Музика>>> autumn emotion
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
