Страхувам се да те изгубя
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.
От страх душата ми трепери,
сърцето ми е леден къс
и взор във бъдещето вперил
видях-Смъртта размахва пръст.
Страхувам се да ме изгубиш
ако дъхът ми секне пръв,
че няма как отново да се влюбиш
щом виждаш във децата мойта кръв.
От страх полека полудявам
и демоните вземат връх.
Остава ми да се надявам
в Живота до последен дъх...
© Иван Христов Todos los derechos reservados