9.12.2023 г., 7:27

Страх

545 1 1

Страхувам се да те изгубя
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.

От страх душата ми трепери,
сърцето ми е леден къс
и взор във бъдещето вперил
видях-Смъртта размахва пръст.

Страхувам се да ме изгубиш
ако дъхът ми секне пръв,
че няма как отново да се влюбиш
щом виждаш във децата мойта кръв.

От страх полека полудявам
и демоните вземат връх.
Остава ми да се надявам
в Живота до последен дъх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...