Dec 9, 2023, 7:27 AM

Страх

547 1 1

Страхувам се да те изгубя
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.

От страх душата ми трепери,
сърцето ми е леден къс
и взор във бъдещето вперил
видях-Смъртта размахва пръст.

Страхувам се да ме изгубиш
ако дъхът ми секне пръв,
че няма как отново да се влюбиш
щом виждаш във децата мойта кръв.

От страх полека полудявам
и демоните вземат връх.
Остава ми да се надявам
в Живота до последен дъх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...