9 дек. 2023 г., 07:27

Страх

550 1 1

Страхувам се да те изгубя
от самотата се страхувам...
не бих могъл пак да се влюбя
и чужди ласки да бленувам.

От страх душата ми трепери,
сърцето ми е леден къс
и взор във бъдещето вперил
видях-Смъртта размахва пръст.

Страхувам се да ме изгубиш
ако дъхът ми секне пръв,
че няма как отново да се влюбиш
щом виждаш във децата мойта кръв.

От страх полека полудявам
и демоните вземат връх.
Остава ми да се надявам
в Живота до последен дъх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...