8 may 2009, 18:40

Страх

  Poesía » Civil
1.6K 0 14

                 14.10.2008, гр. София, Над.

 

Страх ме е, когато си лягам заключена,

че някъде някой спи отвън незавит.

И зима е, и пее с песен научена

севернякът така мразовит.

 

Страх ме е, когато си лягам наядена,

че някъде някой спи гладен - ей там -

и моята хапка последна е вече изядена

и, ако дойде, нямам какво да му дам...

 

Страх ме е, когато си лягам с надежда,

че някъде някой спи немил и недраг,

а гледат и никой нищо в него не вижда -

в човека не виждат човек, ами враг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...