8 мая 2009 г., 18:40

Страх 

  Поэзия » Гражданская
1208 0 14

                 14.10.2008, гр. София, Над.

 

Страх ме е, когато си лягам заключена,

че някъде някой спи отвън незавит.

И зима е, и пее с песен научена

севернякът така мразовит.

 

Страх ме е, когато си лягам наядена,

че някъде някой спи гладен - ей там -

и моята хапка последна е вече изядена

и, ако дойде, нямам какво да му дам...

 

Страх ме е, когато си лягам с надежда,

че някъде някой спи немил и недраг,

а гледат и никой нищо в него не вижда -

в човека не виждат човек, ами враг...

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??