May 8, 2009, 6:40 PM

Страх

  Poetry » Civic
1.6K 0 14

                 14.10.2008, гр. София, Над.

 

Страх ме е, когато си лягам заключена,

че някъде някой спи отвън незавит.

И зима е, и пее с песен научена

севернякът така мразовит.

 

Страх ме е, когато си лягам наядена,

че някъде някой спи гладен - ей там -

и моята хапка последна е вече изядена

и, ако дойде, нямам какво да му дам...

 

Страх ме е, когато си лягам с надежда,

че някъде някой спи немил и недраг,

а гледат и никой нищо в него не вижда -

в човека не виждат човек, ами враг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...