May 8, 2009, 6:40 PM

Страх

  Poetry » Civic
1.6K 0 14

                 14.10.2008, гр. София, Над.

 

Страх ме е, когато си лягам заключена,

че някъде някой спи отвън незавит.

И зима е, и пее с песен научена

севернякът така мразовит.

 

Страх ме е, когато си лягам наядена,

че някъде някой спи гладен - ей там -

и моята хапка последна е вече изядена

и, ако дойде, нямам какво да му дам...

 

Страх ме е, когато си лягам с надежда,

че някъде някой спи немил и недраг,

а гледат и никой нищо в него не вижда -

в човека не виждат човек, ами враг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...