Страх
14.10.2008, гр. София, Над.
Страх ме е, когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит.
Страх ме е, когато си лягам наядена,
че някъде някой спи гладен - ей там -
и моята хапка последна е вече изядена
и, ако дойде, нямам какво да му дам...
Страх ме е, когато си лягам с надежда,
че някъде някой спи немил и недраг,
а гледат и никой нищо в него не вижда -
в човека не виждат човек, ами враг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
