кумеца (Румен Ченков)
399 1922
7 jul 2006, 12:10

Страх 

  Poesía
883 0 21

 

 

Не съм какъвто бях.

Все по криви станаха огледалата,

в които ме е страх да се оглеждам.

Години дълги преживях –

личи от бялото, посипано в косата;

от бръчките, които се подреждат

по моето лице, като траверси,

водещи в една посока.

Движа се по тях напред –

един от многото. Житейска версия.

Вървя, без спирки и отсрочка.

Започват да изтръпват ходилата,

но трябва да вървя нататък,

защото няма спиране.

И все по-криви са огледалата,

в които ме е страх да се оглеждам –

дали ще видя някого отсреща?!

7. 7. 2006 г.

Добрич

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...!!!
  • "Не съм какъвто бях.
    Все по криви станаха огледалата,
    в които ме е страх да се оглеждам."..

    "И все по-криви са огледалата,
    в които ме е страх да се оглеждам –
    дали ще видя някого отсреща?!"

    Страхотно е!Тези стихове са оформили красива рамка-начало и завършек!Поздравления!
  • Променил си успешно стила, продължавай, харесва ми.......
  • Много хубаво!
  • По-скоро ние трябва да ти благодарим, защото имаме удоволствието да се докоснем до толкова изпипани и смислени стихове.
    Стойностна поезия.
    Не, не е четка, а откровено мнение.
  • Благодаря!
  • Много силен стих!
    Поздрави!
  • И на мен ми хареса. Интересен е образа на кривите огледала.
  • Винаги префектен!
  • Благодаря на всички. Радвам се, че стихотворението ми ви харесва.
  • Според мен не са толкова важни огледалата, а какви спомени ще остави човек след себе си! Какви следи у душата на другите! Нали човек е жив, докато някой го помни!
  • Поздрави за стиха!!! Поли правилно каза, важна е душата!!!
  • И все по-криви времената... Поздрави!
  • Ах, много ми хареса Кумец.
    Така си е все по-криви стават огледалата, но не се страхувай да се огледаш, душата не могат да изкривят.
    Поздрави и щастлив ден
  • Както винаги, силен стих! Не бих се опитал да правя по-задълбочен коментар - поне в момента, но творбата определено ми харесва! Поздрави!
  • Невероятен стих!Браво!!!Хенри
  • много е хубаво!браво!
  • "личи от бялото, посипано в косата;
    от бръчките, които се подреждат
    по моето лице, като траверси,
    водещи в една посока."
    Поздравления Румене!
    Новият ти стил много ми допадна!
    Браво поете, невероятно добре предадена картина на това криво огледало - времето!

  • Весела, Светлана, благодаря ви!
  • И все по-криви са огледалата,
    в които ме е страх да се оглеждам –
    дали ще видя някого отсреща?!
    Прекрасно е!

  • Стилът е по-различен от този, от който съм свикнала да те чета, но все пак е завладяващо. Поздрави и усмивки!
Propuestas
: ??:??