1 mar 2012, 14:49

Страхливци

  Poesía » Civil
1.2K 0 3

                       Страхливци

 

Финансово притиснати,

психически потиснати

живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!

Мълчим и се преструваме

на глухи, а дочуваме,

че винаги е имало и има други път!

 

На напъни издържащи,

хомота си попържащи

търпим и се надяваме на утрешния ден!

Но дойде ли  –  протакаме

и следващия чакаме,

а ниже се животът ни пределно устремен!

 

От болести захапани,

със съвести изцапани

наивно се осланяме на лекар или поп!

Предали знамената си,

заробили душата си

пълзим, като обречени в житейския окоп!

 

Сърцето си не питаме,

на логика разчитаме

и в мрежи се заплитаме през целия живот!

Стоим на разстояние

от своето призвание,

защото се страхуваме от правилния ход!

 

А верни ли са сметките,

когато гнием в клетките?!

Нали към светло бъдеще е вечният стремеж?!

Размиваме се в сивото,

забравяме красивото

и пада на главите ни мечтаният строеж!

 

Лежим и обвиняваме

света, че не успяваме,

завиждаме на този, който вече е успял!

Но истината проста е:

Страхът към краха моста е,

а ние, все уплашени, държим го още цял!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен, Марине!
    И толкова си прав!
  • Браво! Не протакай!
  • Отдавна не съм срещал в сайта толкова свежо като наратив и внушение и тъй добре издържано като метрика и римна решетка стихотворение. Впечатлява строежът на стиха, предизвиква размисъл лаконичната, но дълбока монологична форма. Стихотворението е просто находка и верен показател за възможностите на автора. Нататък просто не бива да падаш под нивото на "Страхливци". Можеш го, желая ти го от сърце. ЧБМ

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...