1.03.2012 г., 14:49

Страхливци

1.2K 0 3

                       Страхливци

 

Финансово притиснати,

психически потиснати

живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!

Мълчим и се преструваме

на глухи, а дочуваме,

че винаги е имало и има други път!

 

На напъни издържащи,

хомота си попържащи

търпим и се надяваме на утрешния ден!

Но дойде ли  –  протакаме

и следващия чакаме,

а ниже се животът ни пределно устремен!

 

От болести захапани,

със съвести изцапани

наивно се осланяме на лекар или поп!

Предали знамената си,

заробили душата си

пълзим, като обречени в житейския окоп!

 

Сърцето си не питаме,

на логика разчитаме

и в мрежи се заплитаме през целия живот!

Стоим на разстояние

от своето призвание,

защото се страхуваме от правилния ход!

 

А верни ли са сметките,

когато гнием в клетките?!

Нали към светло бъдеще е вечният стремеж?!

Размиваме се в сивото,

забравяме красивото

и пада на главите ни мечтаният строеж!

 

Лежим и обвиняваме

света, че не успяваме,

завиждаме на този, който вече е успял!

Но истината проста е:

Страхът към краха моста е,

а ние, все уплашени, държим го още цял!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен, Марине!
    И толкова си прав!
  • Браво! Не протакай!
  • Отдавна не съм срещал в сайта толкова свежо като наратив и внушение и тъй добре издържано като метрика и римна решетка стихотворение. Впечатлява строежът на стиха, предизвиква размисъл лаконичната, но дълбока монологична форма. Стихотворението е просто находка и верен показател за възможностите на автора. Нататък просто не бива да падаш под нивото на "Страхливци". Можеш го, желая ти го от сърце. ЧБМ

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...