1.03.2012 г., 14:49

Страхливци

1.3K 0 3

                       Страхливци

 

Финансово притиснати,

психически потиснати

живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!

Мълчим и се преструваме

на глухи, а дочуваме,

че винаги е имало и има други път!

 

На напъни издържащи,

хомота си попържащи

търпим и се надяваме на утрешния ден!

Но дойде ли  –  протакаме

и следващия чакаме,

а ниже се животът ни пределно устремен!

 

От болести захапани,

със съвести изцапани

наивно се осланяме на лекар или поп!

Предали знамената си,

заробили душата си

пълзим, като обречени в житейския окоп!

 

Сърцето си не питаме,

на логика разчитаме

и в мрежи се заплитаме през целия живот!

Стоим на разстояние

от своето призвание,

защото се страхуваме от правилния ход!

 

А верни ли са сметките,

когато гнием в клетките?!

Нали към светло бъдеще е вечният стремеж?!

Размиваме се в сивото,

забравяме красивото

и пада на главите ни мечтаният строеж!

 

Лежим и обвиняваме

света, че не успяваме,

завиждаме на този, който вече е успял!

Но истината проста е:

Страхът към краха моста е,

а ние, все уплашени, държим го още цял!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен, Марине!
    И толкова си прав!
  • Браво! Не протакай!
  • Отдавна не съм срещал в сайта толкова свежо като наратив и внушение и тъй добре издържано като метрика и римна решетка стихотворение. Впечатлява строежът на стиха, предизвиква размисъл лаконичната, но дълбока монологична форма. Стихотворението е просто находка и верен показател за възможностите на автора. Нататък просто не бива да падаш под нивото на "Страхливци". Можеш го, желая ти го от сърце. ЧБМ

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...