Страхливци
Страхливци
Финансово притиснати,
психически потиснати
живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!
Мълчим и се преструваме
на глухи, а дочуваме,
че винаги е имало и има други път!
На напъни издържащи,
хомота си попържащи
търпим и се надяваме на утрешния ден!
Но дойде ли – протакаме
и следващия чакаме,
а ниже се животът ни пределно устремен!
От болести захапани,
със съвести изцапани
наивно се осланяме на лекар или поп!
Предали знамената си,
заробили душата си
пълзим, като обречени в житейския окоп!
Сърцето си не питаме,
на логика разчитаме
и в мрежи се заплитаме през целия живот!
Стоим на разстояние
от своето призвание,
защото се страхуваме от правилния ход!
А верни ли са сметките,
когато гнием в клетките?!
Нали към светло бъдеще е вечният стремеж?!
Размиваме се в сивото,
забравяме красивото
и пада на главите ни мечтаният строеж!
Лежим и обвиняваме
света, че не успяваме,
завиждаме на този, който вече е успял!
Но истината проста е:
Страхът към краха моста е,
а ние, все уплашени, държим го още цял!
© Марин Цанков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво! Не протакай!
-
Отдавна не съм срещал в сайта толкова свежо като наратив и внушение и тъй добре издържано като метрика и римна решетка стихотворение. Впечатлява строежът на стиха, предизвиква размисъл лаконичната, но дълбока монологична форма. Стихотворението е просто находка и верен показател за възможностите на автора. Нататък просто не бива да падаш под нивото на "Страхливци". Можеш го, желая ти го от сърце. ЧБМ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И толкова си прав!