1 мар. 2012 г., 14:49

Страхливци

1.2K 0 3

                       Страхливци

 

Финансово притиснати,

психически потиснати

живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!

Мълчим и се преструваме

на глухи, а дочуваме,

че винаги е имало и има други път!

 

На напъни издържащи,

хомота си попържащи

търпим и се надяваме на утрешния ден!

Но дойде ли  –  протакаме

и следващия чакаме,

а ниже се животът ни пределно устремен!

 

От болести захапани,

със съвести изцапани

наивно се осланяме на лекар или поп!

Предали знамената си,

заробили душата си

пълзим, като обречени в житейския окоп!

 

Сърцето си не питаме,

на логика разчитаме

и в мрежи се заплитаме през целия живот!

Стоим на разстояние

от своето призвание,

защото се страхуваме от правилния ход!

 

А верни ли са сметките,

когато гнием в клетките?!

Нали към светло бъдеще е вечният стремеж?!

Размиваме се в сивото,

забравяме красивото

и пада на главите ни мечтаният строеж!

 

Лежим и обвиняваме

света, че не успяваме,

завиждаме на този, който вече е успял!

Но истината проста е:

Страхът към краха моста е,

а ние, все уплашени, държим го още цял!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен, Марине!
    И толкова си прав!
  • Браво! Не протакай!
  • Отдавна не съм срещал в сайта толкова свежо като наратив и внушение и тъй добре издържано като метрика и римна решетка стихотворение. Впечатлява строежът на стиха, предизвиква размисъл лаконичната, но дълбока монологична форма. Стихотворението е просто находка и верен показател за възможностите на автора. Нататък просто не бива да падаш под нивото на "Страхливци". Можеш го, желая ти го от сърце. ЧБМ

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...