monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
17 sept 2009, 18:01

Стратегия

1K 0 8

СТРАТЕГИЯ

  

Какво е нежност, топлина и хлад?

Един тъй земен,  хармоничен кръговрат.

 

По слънчеви залези кой се прибира?

Към домашен уют,  една самодива...

внимателно крачи... 

 

Как препускат въпросите,
в странна улица залостени?

Ще остареят ли звуците
на еднорога прекрасен?

Ние ведро вървим по пътеката
криволичеща.

А до къщичка спретната,
Баба Яга се мръщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Да, наистина, човешкият живот е
    един безкраен кръговрат!
    Благодаря !
    Приятен ден, Марина !
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    "Какво е нежност, топлина и хлад?
    Един тъй земен, хармоничен кръговрат."

    Човешкият живот е като живота в природата - непрекъснат кръговрат.
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много ти благодаря,
    Кристи за високата оценка !
    Щастлив съм, че имам възможност да се докосвам до твоето творчество,
    настройка и душевност !
    По - голямо богатство от това . . . изглежда няма !
    Приятно празници !
    Лек ден !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Оригинален и много образен стих!
    Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти,Светла!
    Радвам се, че ти е харесало стихчето.
    Нежността и фантазията имат допирни точки.
    Свързва ги една обща аура.
    Лек и усмихнат ден !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0