monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
17.09.2009 г., 18:01

Стратегия

1K 0 8

СТРАТЕГИЯ

  

Какво е нежност, топлина и хлад?

Един тъй земен,  хармоничен кръговрат.

 

По слънчеви залези кой се прибира?

Към домашен уют,  една самодива...

внимателно крачи... 

 

Как препускат въпросите,
в странна улица залостени?

Ще остареят ли звуците
на еднорога прекрасен?

Ние ведро вървим по пътеката
криволичеща.

А до къщичка спретната,
Баба Яга се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Да, наистина, човешкият живот е
    един безкраен кръговрат!
    Благодаря !
    Приятен ден, Марина !
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    "Какво е нежност, топлина и хлад?
    Един тъй земен, хармоничен кръговрат."

    Човешкият живот е като живота в природата - непрекъснат кръговрат.
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много ти благодаря,
    Кристи за високата оценка !
    Щастлив съм, че имам възможност да се докосвам до твоето творчество,
    настройка и душевност !
    По - голямо богатство от това . . . изглежда няма !
    Приятно празници !
    Лек ден !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Оригинален и много образен стих!
    Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти,Светла!
    Радвам се, че ти е харесало стихчето.
    Нежността и фантазията имат допирни точки.
    Свързва ги една обща аура.
    Лек и усмихнат ден !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0