monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
17.09.2009 г., 18:01

Стратегия

1K 0 8

СТРАТЕГИЯ

  

Какво е нежност, топлина и хлад?

Един тъй земен,  хармоничен кръговрат.

 

По слънчеви залези кой се прибира?

Към домашен уют,  една самодива...

внимателно крачи... 

 

Как препускат въпросите,
в странна улица залостени?

Ще остареят ли звуците
на еднорога прекрасен?

Ние ведро вървим по пътеката
криволичеща.

А до къщичка спретната,
Баба Яга се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Да, наистина, човешкият живот е
    един безкраен кръговрат!
    Благодаря !
    Приятен ден, Марина !
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    "Какво е нежност, топлина и хлад?
    Един тъй земен, хармоничен кръговрат."

    Човешкият живот е като живота в природата - непрекъснат кръговрат.
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много ти благодаря,
    Кристи за високата оценка !
    Щастлив съм, че имам възможност да се докосвам до твоето творчество,
    настройка и душевност !
    По - голямо богатство от това . . . изглежда няма !
    Приятно празници !
    Лек ден !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Оригинален и много образен стих!
    Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти,Светла!
    Радвам се, че ти е харесало стихчето.
    Нежността и фантазията имат допирни точки.
    Свързва ги една обща аура.
    Лек и усмихнат ден !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0