monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
17.09.2009 г., 18:01

Стратегия

1K 0 8

СТРАТЕГИЯ

  

Какво е нежност, топлина и хлад?

Един тъй земен,  хармоничен кръговрат.

 

По слънчеви залези кой се прибира?

Към домашен уют,  една самодива...

внимателно крачи... 

 

Как препускат въпросите,
в странна улица залостени?

Ще остареят ли звуците
на еднорога прекрасен?

Ние ведро вървим по пътеката
криволичеща.

А до къщичка спретната,
Баба Яга се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Да, наистина, човешкият живот е
    един безкраен кръговрат!
    Благодаря !
    Приятен ден, Марина !
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    "Какво е нежност, топлина и хлад?
    Един тъй земен, хармоничен кръговрат."

    Човешкият живот е като живота в природата - непрекъснат кръговрат.
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много ти благодаря,
    Кристи за високата оценка !
    Щастлив съм, че имам възможност да се докосвам до твоето творчество,
    настройка и душевност !
    По - голямо богатство от това . . . изглежда няма !
    Приятно празници !
    Лек ден !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Оригинален и много образен стих!
    Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти,Светла!
    Радвам се, че ти е харесало стихчето.
    Нежността и фантазията имат допирни точки.
    Свързва ги една обща аура.
    Лек и усмихнат ден !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0