13 jul 2007, 15:28
Стрела
В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен
откъсва думи и мълчание,
с поглед, невиждащ, смутен,
събужда нечие желание.
Разсипва някак безтегловно
на времето малките стъпки,
приспива цветето отровно,
притъпява нечии тръпки.
Събира части от живот,
помита ги и ги разкъсва,
нощ и ден, спад и възход,
нечии мечти разпръсва.
Душа бездомна взима,
търсеща по пътя Рай,
с тъга непоносима -
дошъл е нечий Край!
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Страхотен стих...!!!
Само малко в повече ми идва, лично на мен повторението на "нечии"...!
Това е лично мнение, разбира се не те ангажирам с него!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ще подкрепя мнението на Деси за "нечии".
Стихът ти е чудесен!!!