Jul 13, 2007, 3:28 PM
Стрела
В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен
откъсва думи и мълчание,
с поглед, невиждащ, смутен,
събужда нечие желание.
Разсипва някак безтегловно
на времето малките стъпки,
приспива цветето отровно,
притъпява нечии тръпки.
Събира части от живот,
помита ги и ги разкъсва,
нощ и ден, спад и възход,
нечии мечти разпръсва.
Душа бездомна взима,
търсеща по пътя Рай,
с тъга непоносима -
дошъл е нечий Край!
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотен стих...!!!
Само малко в повече ми идва, лично на мен повторението на "нечии"...!
Това е лично мнение, разбира се не те ангажирам с него!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще подкрепя мнението на Деси за "нечии".
Стихът ти е чудесен!!!