13 июл. 2007 г., 15:28

Стрела 

  Поэзия
597 0 2

В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен
откъсва думи и мълчание,
с поглед, невиждащ, смутен,
събужда нечие желание.
Разсипва някак безтегловно
на времето малките стъпки,
приспива цветето отровно,
притъпява нечии тръпки.
Събира части от живот,
помита ги и ги разкъсва,
нощ и ден, спад и възход,
нечии мечти разпръсва.
Душа бездомна взима,
търсеща по пътя Рай,
с тъга непоносима -
дошъл е нечий Край!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Ели!!!
    Ще подкрепя мнението на Деси за "нечии".
    Стихът ти е чудесен!!!
  • Страхотен стих...!!!
    Само малко в повече ми идва, лично на мен повторението на "нечии"...!
    Това е лично мнение, разбира се не те ангажирам с него!
Предложения
: ??:??