Стрела
В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен
откъсва думи и мълчание,
с поглед, невиждащ, смутен,
събужда нечие желание.
Разсипва някак безтегловно
на времето малките стъпки,
приспива цветето отровно,
притъпява нечии тръпки.
Събира части от живот,
помита ги и ги разкъсва,
нощ и ден, спад и възход,
нечии мечти разпръсва.
Душа бездомна взима,
търсеща по пътя Рай,
с тъга непоносима -
дошъл е нечий Край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
