15 ene 2006, 13:02

Студът не е убил любовта

  Poesía
1.5K 0 6
Лед сковава лицето смутено,
той заскрежава сълзите дори,
и сега сърцето става студено,
то което е било горещо преди.

Няма ме, изстинах аз вече,
има само снежинки в косите,
времето ми на любов изтече,
с него отлетяха мечтите.

Обичам те с всяка частица от мен,
копнеех да съм с теб непрестанно,
но сега настъпи студеният ден
и сняг заличава следите ми постоянно.

Влюбена бях със обич гореща
и щастливо трептеше сърцето,
а сега настъпи нощта зловеща
и със скреж се покри лицето.

И така си отиде поредното момиче,
поредната жертва на любовта,
но знай, ще поникне кокиче
на гроба му през пролетта.

Ти недей къса това цвете нежно,
остави го да бъде там сред снега,
спомни си за момичето небрежно,
дали те обича още сега?!

Обичам те, макар и мъртва тялом,
сърцето не може да спре да люби,
обичам те със обич силна духом
макар,че точно тя ме погуби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бръм Бръмм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!прекрасно е
  • Благодаря ви хора, радвам се че съм се докоснала до поне едно сърце!
  • Миличка, наистина е невероятно! Много болка разкриват думите ти! А силата на тази болка, е известна и на мен самата! Браво!
  • Обичам те, макар и мъртва тялом,
    сърцето не може да спре да люби,
    обичам те със обич силна духом
    макар,че точно тя ме погуби!
    Стига сте умирали всичките де! Все пак ми харева, много добре е написано!
  • Невероятно е, има необикновена сила, браво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...