Студът не е убил любовта
Лед сковава лицето смутено,
той заскрежава сълзите дори,
и сега сърцето става студено,
то което е било горещо преди.
Няма ме, изстинах аз вече,
има само снежинки в косите,
времето ми на любов изтече,
с него отлетяха мечтите.
Обичам те с всяка частица от мен,
копнеех да съм с теб непрестанно,
но сега настъпи студеният ден
и сняг заличава следите ми постоянно.
Влюбена бях със обич гореща
и щастливо трептеше сърцето,
а сега настъпи нощта зловеща
и със скреж се покри лицето.
И така си отиде поредното момиче,
поредната жертва на любовта,
но знай, ще поникне кокиче
на гроба му през пролетта.
Ти недей къса това цвете нежно,
остави го да бъде там сред снега,
спомни си за момичето небрежно,
дали те обича още сега?!
Обичам те, макар и мъртва тялом,
сърцето не може да спре да люби,
обичам те със обич силна духом
макар,че точно тя ме погуби!
той заскрежава сълзите дори,
и сега сърцето става студено,
то което е било горещо преди.
Няма ме, изстинах аз вече,
има само снежинки в косите,
времето ми на любов изтече,
с него отлетяха мечтите.
Обичам те с всяка частица от мен,
копнеех да съм с теб непрестанно,
но сега настъпи студеният ден
и сняг заличава следите ми постоянно.
Влюбена бях със обич гореща
и щастливо трептеше сърцето,
а сега настъпи нощта зловеща
и със скреж се покри лицето.
И така си отиде поредното момиче,
поредната жертва на любовта,
но знай, ще поникне кокиче
на гроба му през пролетта.
Ти недей къса това цвете нежно,
остави го да бъде там сред снега,
спомни си за момичето небрежно,
дали те обича още сега?!
Обичам те, макар и мъртва тялом,
сърцето не може да спре да люби,
обичам те със обич силна духом
макар,че точно тя ме погуби!
© Бръм Бръмм All rights reserved.
Все пак ми харева, много добре е написано! 
