15.01.2006 г., 13:02

Студът не е убил любовта

1.5K 0 6
Лед сковава лицето смутено,
той заскрежава сълзите дори,
и сега сърцето става студено,
то което е било горещо преди.

Няма ме, изстинах аз вече,
има само снежинки в косите,
времето ми на любов изтече,
с него отлетяха мечтите.

Обичам те с всяка частица от мен,
копнеех да съм с теб непрестанно,
но сега настъпи студеният ден
и сняг заличава следите ми постоянно.

Влюбена бях със обич гореща
и щастливо трептеше сърцето,
а сега настъпи нощта зловеща
и със скреж се покри лицето.

И така си отиде поредното момиче,
поредната жертва на любовта,
но знай, ще поникне кокиче
на гроба му през пролетта.

Ти недей къса това цвете нежно,
остави го да бъде там сред снега,
спомни си за момичето небрежно,
дали те обича още сега?!

Обичам те, макар и мъртва тялом,
сърцето не може да спре да люби,
обичам те със обич силна духом
макар,че точно тя ме погуби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бръм Бръмм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!прекрасно е
  • Благодаря ви хора, радвам се че съм се докоснала до поне едно сърце!
  • Миличка, наистина е невероятно! Много болка разкриват думите ти! А силата на тази болка, е известна и на мен самата! Браво!
  • Обичам те, макар и мъртва тялом,
    сърцето не може да спре да люби,
    обичам те със обич силна духом
    макар,че точно тя ме погуби!
    Стига сте умирали всичките де! Все пак ми харева, много добре е написано!
  • Невероятно е, има необикновена сила, браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....