4 jul 2025, 12:28

Сватбите на пролетта

  Poesía
247 7 8

Сватбите на пролетта

отдавна вече са легенда. 

Добре че птичите ята 

от дълъг път са вдъхновени;

добре че слънцето разлива 

с щедрата си длан мечтите...

Край нас животът не унива.

А ние страдаме в лъките

за любовта с небесен гръм!

Олтарно слънцето ни свети 

и гори на прощален хълм.

Нощта поляга уморена 

и любовен вятър ни шепти. 

Ще наченат пак промените 

под балдахин от тихи звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Ангел!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
    Благодаря за Любими, Васка!
  • "Олтарно слънцето ни свети
    и гори на прощален хълм"

    Величава образност привнасяща съдбовност в стиха.. Поздравление, Стойчо!

    П.П. За какво са ни сватби, за какво ни е пролет...? Нуждаем се от овчарски скок в лятото!
  • Благодаря за Любими,Гергана!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...