4 jul 2025, 12:28

Сватбите на пролетта

  Poesía
244 7 8

Сватбите на пролетта

отдавна вече са легенда. 

Добре че птичите ята 

от дълъг път са вдъхновени;

добре че слънцето разлива 

с щедрата си длан мечтите...

Край нас животът не унива.

А ние страдаме в лъките

за любовта с небесен гръм!

Олтарно слънцето ни свети 

и гори на прощален хълм.

Нощта поляга уморена 

и любовен вятър ни шепти. 

Ще наченат пак промените 

под балдахин от тихи звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Ангел!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
    Благодаря за Любими, Васка!
  • "Олтарно слънцето ни свети
    и гори на прощален хълм"

    Величава образност привнасяща съдбовност в стиха.. Поздравление, Стойчо!

    П.П. За какво са ни сватби, за какво ни е пролет...? Нуждаем се от овчарски скок в лятото!
  • Благодаря за Любими,Гергана!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...