Сватбите на пролетта
Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива
с щедрата си длан мечтите...
Край нас животът не унива.
А ние страдаме в лъките
за любовта с небесен гръм!
Олтарно слънцето ни свети
и гори на прощален хълм.
Нощта поляга уморена
и любовен вятър ни шепти.
Ще наченат пак промените
под балдахин от тихи звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
