Jul 4, 2025, 12:28 PM

Сватбите на пролетта

  Poetry
239 7 8

Сватбите на пролетта

отдавна вече са легенда. 

Добре че птичите ята 

от дълъг път са вдъхновени;

добре че слънцето разлива 

с щедрата си длан мечтите...

Край нас животът не унива.

А ние страдаме в лъките

за любовта с небесен гръм!

Олтарно слънцето ни свети 

и гори на прощален хълм.

Нощта поляга уморена 

и любовен вятър ни шепти. 

Ще наченат пак промените 

под балдахин от тихи звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за Любими, Ангел!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
    Благодаря за Любими, Васка!
  • "Олтарно слънцето ни свети
    и гори на прощален хълм"

    Величава образност привнасяща съдбовност в стиха.. Поздравление, Стойчо!

    П.П. За какво са ни сватби, за какво ни е пролет...? Нуждаем се от овчарски скок в лятото!
  • Благодаря за Любими,Гергана!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...