Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива
с щедрата си длан мечтите...
Край нас животът не унива.
А ние страдаме в лъките
за любовта с небесен гръм!
Олтарно слънцето ни свети
и гори на прощален хълм.
Нощта поляга уморена
и любовен вятър ни шепти.
Ще наченат пак промените
под балдахин от тихи звезди.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
