Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива
с щедрата си длан мечтите...
Край нас животът не унива.
А ние страдаме в лъките
за любовта с небесен гръм!
Олтарно слънцето ни свети
и гори на прощален хълм.
Нощта поляга уморена
и любовен вятър ни шепти.
Ще наченат пак промените
под балдахин от тихи звезди.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
