20 abr 2015, 18:08  

Свечеряване 

  Poesía » Del paisaje
414 0 3

Над дърветата се спуска тъмен здрач

и отнейде носи се самотен кукувичи плач.

Прохладна, тайнствена тъма

обвива с чувство на тъга.

Моля се, с лице към звездни небеса:

да бъде милостива с мен нощта.

 

Цветята и тревите спят,

дневни птички вече не летят.

Звездата, падаща в небето,

устремено следва своя път.

Тя, нейде във безкрайната вселена,

ще открие своя вечен кът.

© Боби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??