Над дърветата се спуска тъмен здрач
и отнейде носи се самотен кукувичи плач.
Прохладна, тайнствена тъма
обвива с чувство на тъга.
Моля се, с лице към звездни небеса:
да бъде милостива с мен нощта.
Цветята и тревите спят,
дневни птички вече не летят.
Звездата, падаща в небето,
устремено следва своя път.
Тя, нейде във безкрайната вселена,
ще открие своя вечен кът.
© Боби All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
