Над дърветата се спуска тъмен здрач
и отнейде носи се самотен кукувичи плач.
Прохладна, тайнствена тъма
обвива с чувство на тъга.
Моля се, с лице към звездни небеса:
да бъде милостива с мен нощта.
Цветята и тревите спят,
дневни птички вече не летят.
Звездата, падаща в небето,
устремено следва своя път.
Тя, нейде във безкрайната вселена,
ще открие своя вечен кът.
© Боби All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
