Над дърветата се спуска тъмен здрач
и отнейде носи се самотен кукувичи плач.
Прохладна, тайнствена тъма
обвива с чувство на тъга.
Моля се, с лице към звездни небеса:
да бъде милостива с мен нощта.
Цветята и тревите спят,
дневни птички вече не летят.
Звездата, падаща в небето,
устремено следва своя път.
Тя, нейде във безкрайната вселена,
ще открие своя вечен кът.
© Боби All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
