Apr 20, 2015, 6:08 PM  

Свечеряване 

  Poetry » Landscape
415 0 3

Над дърветата се спуска тъмен здрач

и отнейде носи се самотен кукувичи плач.

Прохладна, тайнствена тъма

обвива с чувство на тъга.

Моля се, с лице към звездни небеса:

да бъде милостива с мен нощта.

 

Цветята и тревите спят,

дневни птички вече не летят.

Звездата, падаща в небето,

устремено следва своя път.

Тя, нейде във безкрайната вселена,

ще открие своя вечен кът.

© Боби All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??