Свечеряване
Над дърветата се спуска тъмен здрач
и отнейде носи се самотен кукувичи плач.
Прохладна, тайнствена тъма
обвива с чувство на тъга.
Моля се, с лице към звездни небеса:
да бъде милостива с мен нощта.
Цветята и тревите спят,
дневни птички вече не летят.
Звездата, падаща в небето,
устремено следва своя път.
Тя, нейде във безкрайната вселена,
ще открие своя вечен кът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боби Все права защищены
