20.04.2015 г., 18:08 ч.  

Свечеряване 

  Поезия » Пейзажна
400 0 3

Над дърветата се спуска тъмен здрач

и отнейде носи се самотен кукувичи плач.

Прохладна, тайнствена тъма

обвива с чувство на тъга.

Моля се, с лице към звездни небеса:

да бъде милостива с мен нощта.

 

Цветята и тревите спят,

дневни птички вече не летят.

Звездата, падаща в небето,

устремено следва своя път.

Тя, нейде във безкрайната вселена,

ще открие своя вечен кът.

© Боби Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??