Светулка
Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира,
а всъщност в сенките лети
и овъглената му диря
прилича на оранжев дим.
Накрая дирята изчезва
из непрогледналия мрак,
сред който времето е бездна,
а пък животът е сирак...
Защото стана много страшно,
една светулка запламтя
в дланта ми толкова изящно,
че ме спаси. И отлетя.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
