Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
19.04.2018 г., 0:35 ч.

Светулка 

  Поезия
1058 7 15

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.

 

И сякаш слънцето умира,
а всъщност в сенките лети
и овъглената му диря
прилича на оранжев дим.

 

Накрая дирята изчезва
из непрогледналия мрак,
сред който времето е бездна,
а пък животът е сирак...

 

Защото стана много страшно,
една светулка запламтя
в дланта ми толкова изящно,
че ме спаси. И отлетя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??