19 апр. 2018 г., 00:35

Светулка 

  Поэзия
921 7 16

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.

 

И сякаш слънцето умира,
а всъщност в сенките лети
и овъглената му диря
прилича на оранжев дим.

 

Накрая дирята изчезва
из непрогледналия мрак,
сред който времето е бездна,
а пък животът е сирак...

 

Защото стана много страшно,
една светулка запламтя
в дланта ми толкова изящно,
че ме спаси. И отлетя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??