Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира,
а всъщност в сенките лети
и овъглената му диря
прилича на оранжев дим.
Накрая дирята изчезва
из непрогледналия мрак,
сред който времето е бездна,
а пък животът е сирак...
Защото стана много страшно,
една светулка запламтя
в дланта ми толкова изящно,
че ме спаси. И отлетя.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
