Светът е шарен, задъхан и тъжен
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен,
през тесен мост на съдбата върви,
с брътвежи нелепи и вечно навъсен
пречупено клонче в ръцете държи.
Способен да вдигне вой до небето,
че виж битието му, как му тежи
и смазва отколе плещите му клети,
през всички сезони на земните дни!
Роптае неспирно, проклина мига,
в който заченат в утроба се ражда,
а надвиснал над него черен греха
всичко човешко в него изяжда...
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
аз погледнах в очите на влюбени,
а светът ме нахално попита.
Видя ли ме мен, объркан, отчаян,
отдавна в устата ми хлябът горчи,
на ръкава ми скъсан виждаш ли края
как е прогизнал от солени сълзи!
Видях те, му казах. А има ли смисъл
все черно да гледат твойте очи,
тържествува небето, че ти си орисан
Духът вселенски в теб да трепти!
И се грижат за него много сезони,
и всеки си има чудотворни вълни,
с които зареждат сетивата безбройни
през ириса земен на всички души!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Миночка, много положителна енергия струи от твоето произведение! Има хъс и послание, които много ценя! Поздравления!
-
Напълно права си, Миночка! С Динко. Поздрав!
-
Поздрав!
-
Taкъв е, но по-често потъвай във влюбените очи, Миночка,и гледай през тях...
-
да, пролетта не е само слънце и рози! красиво, образно и вярно написано. радвам се, че го прочетох!
-
Поздравления, Миночка!
Дълбоко и истинно стихо за Живота!
Браво! -
Замислила си се, Мина, дълбоко-дълбоко...
Чудесно заглавие!
Споделям настроението ти! -
И този път си се справила страхотно! Поздрав за светът, който е шарен, задъхан и тъжен!
-
!
-
Миночка привет! Имаш много интересна образност. Докосваща. Първите 2 куплета съставляват едно самостоятелно, силно лирично стихотворение. Знам в колко деликатна ситуация се намирам. Кой съм аз да изказвам становище. Затова нека бъда разбран правилно. Споделям само вътрешно усещане. Пиша 6 за първите 2 куплета, както казах - напълно завършено стихотворение.
И те поздравявам за това кратко, двукоплетно изящество.
Мисля, че Микеланджело беше казал, че дълг на твореца е да премахне излишното.
Специален поздрав!: Мисана
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
