2 апр. 2014 г., 16:04

Светът е шарен, задъхан и тъжен 

  Поэзия
770 0 10

Пак е пролет, пак ухаят люляци,

теменужен вятърът роши косите,

в очите притаена, сълзица забулена

изплаква на капки цветът на върбите.

 

Светът е шарен, задъхан и тъжен,

през тесен мост на съдбата върви,

с брътвежи нелепи и вечно навъсен

пречупено клонче в ръцете държи.

 

Способен да вдигне вой до небето,

че виж битието му, как му тежи

и смазва отколе плещите му клети,

през всички сезони на земните дни!

 

Роптае неспирно, проклина мига,

в който заченат в утроба се ражда,

а надвиснал над него черен греха

всичко човешко в него  изяжда...

 

Пак е пролет, пак ухаят люляци,

теменужен вятърът роши косите,

аз погледнах в очите на влюбени,

а светът ме нахално попита.

 

Видя ли ме мен, объркан, отчаян,

отдавна в устата ми хлябът горчи,

на ръкава ми скъсан  виждаш ли края

как е прогизнал от солени сълзи!

 

Видях те, му казах. А има ли смисъл

все черно да гледат твойте очи,

тържествува небето, че ти си орисан

Духът вселенски в теб да трепти!

 

И се грижат за него много сезони,

и всеки си има чудотворни вълни,

с които зареждат сетивата безбройни

през ириса земен на всички души!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Миночка, много положителна енергия струи от твоето произведение! Има хъс и послание, които много ценя! Поздравления!
  • Напълно права си, Миночка! С Динко. Поздрав!
  • Поздрав!
  • Taкъв е, но по-често потъвай във влюбените очи, Миночка,и гледай през тях...
  • да, пролетта не е само слънце и рози! красиво, образно и вярно написано. радвам се, че го прочетох!
  • Поздравления, Миночка!

    Дълбоко и истинно стихо за Живота!

    Браво!
  • Замислила си се, Мина, дълбоко-дълбоко...
    Чудесно заглавие!
    Споделям настроението ти!
  • И този път си се справила страхотно! Поздрав за светът, който е шарен, задъхан и тъжен!
  • !
  • Миночка привет! Имаш много интересна образност. Докосваща. Първите 2 куплета съставляват едно самостоятелно, силно лирично стихотворение. Знам в колко деликатна ситуация се намирам. Кой съм аз да изказвам становище. Затова нека бъда разбран правилно. Споделям само вътрешно усещане. Пиша 6 за първите 2 куплета, както казах - напълно завършено стихотворение.
    И те поздравявам за това кратко, двукоплетно изящество.
    Мисля, че Микеланджело беше казал, че дълг на твореца е да премахне излишното.

    Специален поздрав!: Мисана
Предложения
: ??:??