6 jun 2024, 10:08

Свиден спомен

977 3 9

С ега е само малък, свиден спомен,

Р ешил за миг да върне всичко свято,

Е пизод от дните слънчеви и топли,

Д ете отново съм и търся лятото.

С лънцето погали ме с лъчите си,

Л аската към детството ме върна.

Ъ гълче в душата пази ми мечтите,

Н а завоя, пътят прашен ме прегърна.

Ч орлаво, усмихнато и русоляво

О ще съм детето непораснало и малко,

Г онещо светулките по свечеряване,

Л еко стъпващо без страх във мрака.

Е то и нощта изпълни се с щурци,

Д ъх на прясно окосени стръкове.

И двам. Връщам се във своите мечти,

Т е сред слънчогледи пак са скрити.

Е дин в ръцете ми остана (мил спомен) да блести…

 

05.06.2024

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ми отговори! Интересна асоциация си направил Стихът си го свързвам с детските спомени, но всеки усеща нещата по различен начин!
    Благодаря ти! Хубав ден и на теб!
  • Скитница за него и за '' Слънчогледи'' с М.Мастрояни, С.Лорен и Л.Савелиева...Приятен и ползотворен творчески ден
  • Вилииии, усмихна ме! Благодаря ти, момиче!
    Дейка, благодаря, че ме посети!
    Петър, благодаря ти! Запитах се за кой филм говориш, но не мога да се сетя... "Синьо лято" ли имаш в предвид? Радвам се, че прочете!
    А за пожеланието -Успех, благодаря на всички ви! Знам, че нямам шанс при толкова добри автори и качествени стихове, които са там! Но пък е забавно!
  • Благодаря ти, Георги! Възможно е аз да не съм разбрала правилно условието на предизвикателството! Но знам, че се включих с удоволствие и ми беше интересно да напиша такъв стих! Това е първият ми акростих и наистина го приех като предизвикателство! Радвам се, че сподели!
    Ники, каква вълшебна приказка си ми разказал... Сърдечно ти благодаря, за чара и красотата, която си поднесъл с думи! Тези вълшебства са твоя запазена марка! Благодаря ти!
  • Давам глас, и си спомних филма...Успехът ще дойде сам

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...