Свиден спомен
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си,
Л аската към детството ме върна.
Ъ гълче в душата пази ми мечтите,
Н а завоя, пътят прашен ме прегърна.
Ч орлаво, усмихнато и русоляво
О ще съм детето непораснало и малко,
Г онещо светулките по свечеряване,
Л еко стъпващо без страх във мрака.
Е то и нощта изпълни се с щурци,
Д ъх на прясно окосени стръкове.
И двам. Връщам се във своите мечти,
Т е сред слънчогледи пак са скрити.
Е дин в ръцете ми остана (мил спомен) да блести…
05.06.2024
Стихът си го свързвам с детските спомени, но всеки усеща нещата по различен начин!
