Свиден спомен
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си,
Л аската към детството ме върна.
Ъ гълче в душата пази ми мечтите,
Н а завоя, пътят прашен ме прегърна.
Ч орлаво, усмихнато и русоляво
О ще съм детето непораснало и малко,
Г онещо светулките по свечеряване,
Л еко стъпващо без страх във мрака.
Е то и нощта изпълни се с щурци,
Д ъх на прясно окосени стръкове.
И двам. Връщам се във своите мечти,
Т е сред слънчогледи пак са скрити.
Е дин в ръцете ми остана (мил спомен) да блести…
05.06.2024
Произведението е участник в конкурса:
Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »
Свързани произведения
Коментари
-
Скитница за него и за '' Слънчогледи'' с М.Мастрояни, С.Лорен и Л.Савелиева...Приятен и ползотворен творчески ден
-
Вилииии, усмихна ме!
Благодаря ти, момиче!
Дейка, благодаря, че ме посети!
Петър, благодаря ти! Запитах се за кой филм говориш, но не мога да се сетя... "Синьо лято" ли имаш в предвид? Радвам се, че прочете!
А за пожеланието -Успех, благодаря на всички ви! Знам, че нямам шанс при толкова добри автори и качествени стихове, които са там! Но пък е забавно! -
Благодаря ти, Георги! Възможно е аз да не съм разбрала правилно условието на предизвикателството! Но знам, че се включих с удоволствие и ми беше интересно да напиша такъв стих! Това е първият ми акростих и наистина го приех като предизвикателство! Радвам се, че сподели!
Ники, каква вълшебна приказка си ми разказал... Сърдечно ти благодаря, за чара и красотата, която си поднесъл с думи! Тези вълшебства са твоя запазена марка! Благодаря ти! -
Давам глас, и си спомних филма...Успехът ще дойде сам
-
Чудесно е, Скити! Успех!
-
Представих си те Приличаш на дъщеря ми.
"Чорлаво, усмихнато и русоляво"
Прекрасен спомен.
Успех! -
Успех, Скити!
Слънчогледите са подарък от феите на слънцето!
Някога земята била много дъждовна, феите на дъждовете изливали своя гняв, карайки се със слънчевите феи.
Заключили слънцето зад дъждовна тъмница, пазена от небулите-същества със сини очи, бяла козина и имащи силата, да образуват бури и светкавици.
Пазели слънцето с ключ, даден им от трифеите-същества с очи на дъга и силата да правят заклинания от книгата на семфилите-същества с кехлибарени очи и силата да правят най-големите магии в Небесна Магика.
Силата си черпили от цветето на дъгата, засадено от Светулковците.
Слънцето затъжено с последни сили, се превърнало в слънчоглед и слезнало на земята!
Да озарява земята и свети с онзи цвят на слънцето... -
Харесах стиха, но чак сега прочетох условията на предизвикателството, което... престана да е такова за мен определено.
Досега мислех, че трябва стихът така да е завоалиран, че едно да се чете, друго да се разбира, а то...
Акростиховете си имат чар, но ако Леонардо беше скрил по подобие своите предполагаеми послания, досега отдавна да са явни до едно 😊
Е, ако се включа, ще е акростих, но с допълнителен код вътре, за любопитните, но засега нямам такъв ищец.
Поздрави и успех, Скити.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти! Хубав ден и на теб!