21 jun 2007, 10:17

Свят жесток

  Poesía
810 0 17

Защо ли хората са тъй жестоки?
Защо във рамки искат да поставят?
Защо не може да е равен всеки?
Защо "различните" ги злепоставят?
Какъв е смисълът на всичко тук?
Какъв е нашия живот - безличност?
Какви ще бъдем, ако от калъп
изляти всички сме, без идентичност?
Не, не богохулствам, извинете,
разгарям огън, сама се изпепелявам.
Благодарна съм на Бог, простете,
в графа "различни" съм и там оставам.

30.05.2006г / 20.06.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро..Хубаво е,че осъзнаваш,че си различна и не се плашиш от това.Но в крайна сметка никой не е много по-различен от другите.Важното е да го имаш и да не го подтискаш..Защото напоследък овчето у хората прекалено много взе да се събужда.
  • Ха, че и аз съм в тази графа
    И толкова време се чудя от къде те познавам!
    Прегръщам те, Ани!
  • Всеки е уникален
  • Различния винаги е най истинския човек, не обременен от времето в което живеем, време на една толкова типична идентичност........БРАВО ЗА СТИХА
  • Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....