Jun 21, 2007, 10:17 AM

Свят жесток

  Poetry
805 0 17

Защо ли хората са тъй жестоки?
Защо във рамки искат да поставят?
Защо не може да е равен всеки?
Защо "различните" ги злепоставят?
Какъв е смисълът на всичко тук?
Какъв е нашия живот - безличност?
Какви ще бъдем, ако от калъп
изляти всички сме, без идентичност?
Не, не богохулствам, извинете,
разгарям огън, сама се изпепелявам.
Благодарна съм на Бог, простете,
в графа "различни" съм и там оставам.

30.05.2006г / 20.06.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро..Хубаво е,че осъзнаваш,че си различна и не се плашиш от това.Но в крайна сметка никой не е много по-различен от другите.Важното е да го имаш и да не го подтискаш..Защото напоследък овчето у хората прекалено много взе да се събужда.
  • Ха, че и аз съм в тази графа
    И толкова време се чудя от къде те познавам!
    Прегръщам те, Ани!
  • Всеки е уникален
  • Различния винаги е най истинския човек, не обременен от времето в което живеем, време на една толкова типична идентичност........БРАВО ЗА СТИХА
  • Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...