LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
3 jun 2017, 23:43

Сякаш стискам във шепа петаче 

  Poesía » Formas graves
842 1 3

Капе нощ и всичко е някак си..,

сякаш стискам във шепа петаче,

щом подхвърли парче от душата си

на живота ми колоездача.

 

С разсъблечен тризъбец Луната

бди на пост пред дома на очите ти

и отсява доброто от плява.

Слънчогледи гнездят във косите ми.

 

Протегни се, за теб съм посяла

в разлюляната нива на дните

стръкче обич. За тебе ме пита

мисълта ми, на миглите спряла.

 

Знам, вълната скалата залива,

ала камък вода не попива.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??