Jun 3, 2017, 11:43 PM

Сякаш стискам във шепа петаче 

  Poetry » Strict forms
844 1 3

Капе нощ и всичко е някак си..,

сякаш стискам във шепа петаче,

щом подхвърли парче от душата си

на живота ми колоездача.

 

С разсъблечен тризъбец Луната

бди на пост пред дома на очите ти

и отсява доброто от плява.

Слънчогледи гнездят във косите ми.

 

Протегни се, за теб съм посяла

в разлюляната нива на дните

стръкче обич. За тебе ме пита

мисълта ми, на миглите спряла.

 

Знам, вълната скалата залива,

ала камък вода не попива.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??