Сякаш стискам във шепа петаче
Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната
бди на пост пред дома на очите ти
и отсява доброто от плява.
Слънчогледи гнездят във косите ми.
Протегни се, за теб съм посяла
в разлюляната нива на дните
стръкче обич. За тебе ме пита
мисълта ми, на миглите спряла.
Знам, вълната скалата залива,
ала камък вода не попива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
