LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
3.06.2017 г., 23:43 ч.

Сякаш стискам във шепа петаче 

  Поезия » Строги форми
843 1 3

Капе нощ и всичко е някак си..,

сякаш стискам във шепа петаче,

щом подхвърли парче от душата си

на живота ми колоездача.

 

С разсъблечен тризъбец Луната

бди на пост пред дома на очите ти

и отсява доброто от плява.

Слънчогледи гнездят във косите ми.

 

Протегни се, за теб съм посяла

в разлюляната нива на дните

стръкче обич. За тебе ме пита

мисълта ми, на миглите спряла.

 

Знам, вълната скалата залива,

ала камък вода не попива.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??