3.06.2017 г., 23:43

Сякаш стискам във шепа петаче

1.2K 1 3

Капе нощ и всичко е някак си..,

сякаш стискам във шепа петаче,

щом подхвърли парче от душата си

на живота ми колоездача.

 

С разсъблечен тризъбец Луната

бди на пост пред дома на очите ти

и отсява доброто от плява.

Слънчогледи гнездят във косите ми.

 

Протегни се, за теб съм посяла

в разлюляната нива на дните

стръкче обич. За тебе ме пита

мисълта ми, на миглите спряла.

 

Знам, вълната скалата залива,

ала камък вода не попива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...