14 ago 2021, 15:18

Сякаш знаеш 

  Poesía » De amor
1564 12 11

Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.


Пак си милвал росата със длан
и тревата блести по-висока,
ален храст се разлиства със свян,
под акорда на нежна виола.


Незаключена портата спи
още в нощната тиха реалност,
на талази и топли вълни
се нанасяш в дома ми нехайно. 


И пригладил косите с ръце,
пак целуваш ме сякаш съм твоя.
Като лятно разгулно море,
ме завиваш със пяната морска.


Пак си идвал във двора ми тих,
стъпки две си оставил до прага.
Сякаш никога нощем не спиш,
сякаш знаеш, че още те чакам...
 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??