Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан
и тревата блести по-висока,
ален храст се разлиства със свян,
под акорда на нежна виола.
Незаключена портата спи
още в нощната тиха реалност,
на талази и топли вълни
се нанасяш в дома ми нехайно. ...