Сякаш знаеш
Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан
и тревата блести по-висока,
ален храст се разлиства със свян,
под акорда на нежна виола.
Незаключена портата спи
още в нощната тиха реалност,
на талази и топли вълни
се нанасяш в дома ми нехайно.
И пригладил косите с ръце,
пак целуваш ме сякаш съм твоя.
Като лятно разгулно море,
ме завиваш със пяната морска.
Пак си идвал във двора ми тих,
стъпки две си оставил до прага.
Сякаш никога нощем не спиш,
сякаш знаеш, че още те чакам...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е красиво, Гени! Много любов и копнеж!
-
Пишеш много хубава поезия!
-
Великолепие… прекрасно е, Гени!
-
Копнежно, зовящо по много красив начин изразено! Адмирации, Геновева!
-
Светличка, Мария, Стойчо, благодаря ви сърдечно!
-
Хубаво съчетание от лиричен пейзаж в който сънища,спомени и любов са амалгама на чувствата!
Поздравления, Геновева! -
" ... в полунощ си отключил звездите"!!!
Гени, немея пред тава красива Поезия!🌹💖🌺 И те поздравявам сърдечно! -
Тъжно, но толкова разнежващо...Звучи ми като душа, надникнала нощем от отвъдното с непресъхнала любов.😒
-
Благодаря, Вал, отключено е.
Миночка, радвам се, че ти е харесало, благодаря ти! -
Тъжно, но наситено с много обич и копнеж!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че прочетох...