Сякаш знаеш
Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан
и тревата блести по-висока,
ален храст се разлиства със свян,
под акорда на нежна виола.
Незаключена портата спи
още в нощната тиха реалност,
на талази и топли вълни
се нанасяш в дома ми нехайно.
И пригладил косите с ръце,
пак целуваш ме сякаш съм твоя.
Като лятно разгулно море,
ме завиваш със пяната морска.
Пак си идвал във двора ми тих,
стъпки две си оставил до прага.
Сякаш никога нощем не спиш,
сякаш знаеш, че още те чакам...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
