Сянка

Poesía

365 1 2

Ех ако може...поне веднъж да пресъздам себеси...щях да бъда щаслив,защо ли?

На времето ,вкуса щях да опитам...

На ,лъжата ,краката с въже бих завързал.

На клюките бих сипъл отвара...

За лъжи ,на Приятелите бих отвара направил.

А на себеси ...бих сипал,вяра!?

От която отдавна търся надежда .

За егоизма ,на патриотите наши.

За неудобните,лоши въпроси...

За надеждата че ще ни има...

И кой от тука днес си замина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря за подкрепата ,Пчеличке!🐝🌹🌹🌹

2024-05-30T21:42:17+03:00
Violet_86 (Виолета)

Да можехме, ала не можем...
Поздрави!

2024-05-30T09:22:19+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0