Съблякох лятото от себе си
Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът
край онова море - на Афродита,
и дълго в болката му алена
сърцето ми ще куца упорито.
И ще се връщам тук наверно
с Луната - като Одисеев кораб,
превърнал себе си в таверна,
в която лятото танцува "Зорба".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados
